Един познат поръча „карикатура" за петдесетия рожден ден на брат си. Получи хубав рисуван портрет: приликата беше налице, брадичката беше леко подчертана, усмивката също. Изобщо не беше карикатура. Беше шарж. Никой не го излъга, просто двете думи се използват като синоними в почти всеки български магазин за подаръци, а те не са синоними.

Разликата не е педантична. Тя решава дали човекът срещу Вас ще се засмее, ще се трогне, или ще прибере рамката в килера след две седмици.

Двете думи означават различни неща

Шаржът е дружелюбен портрет. Той леко подчертава онова, което е характерно за лицето, и премълчава останалото. Целта е човекът да се хареса. В българския език това е толкова устойчиво, че най-честото определение към думата „шарж" в реалните текстове е „дружески": дружески шарж, приятелски шарж, портретен шарж. Никой не пише „зъл шарж", защото такова нещо няма смисъл.

Карикатурата работи по обратния начин. Тя нарочно преувеличава: главата става огромна, тялото се смалява до няколко реда, носът или очилата поемат цялата тежест на образа. Тя стъпва на гротеската и това си личи в езика. Прилагателните, които вървят с „карикатура" в реалния български, са гротескна, вестникарска, обидна, злостна, жалка. Думата е израснала във вестника и в политическата сатира, не в подаръчния магазин.

Тоест поръчвате две различни неща. Едното казва „ти си симпатичен". Другото казва „познавам те достатъчно добре, за да си позволя това".

Защо пазарът размива границата

Ако разгледате десетина български сайта за рисунки по снимка, ще откриете, че почти всички използват думата „карикатура", а показват шаржове. Един от по-подробните български текстове по темата го признава директно: повечето български „карикатури" всъщност не преувеличават чертите.

Причината е търговска, не художествена. „Карикатура" е думата, която хората пишат в търсачката, и то с голяма разлика. Ателиетата слагат тази дума на етикета, защото иначе никой няма да ги намери, но рисуват шаржове, защото шаржът е безопасната поръчка. Клиентът рядко се оплаква от твърде ласкав портрет. От твърде остър се оплаква веднага.

Резултатът е, че купувачът не избира. Получава шарж, независимо какво е написал в поръчката, и научава разликата чак когато вече е платил.

Има прост начин да проверите какво продава едно ателие, без да питате. Отворете галерията с примери и погледнете само пропорциите. Ако главата е горе-долу колкото при истински човек, гледате шаржове, каквото и да пише в заглавието. При истинската карикатура главата заема около една трета от височината на фигурата и това се вижда от разстояние, без да се вглеждате в лицето. Втори признак: погледнете няколко примера подред. Ако всички изглеждат еднакво симпатични и никой не е нарисуван смешно, ателието просто не работи в този регистър.

На кого пасва кое

Шарж върши работа, когато не познавате човека отблизо или когато подаръкът ще виси на видно място. Учителка, лекар, свекърва, колега от друг отдел, сватбен подарък, пенсиониране. Също и когато поводът е топъл и не понася закачка.

Карикатура върши работа, когато отношенията Ви позволяват шега и когато човекът пръв се шегува със себе си. Близък приятел, брат или сестра, приятел от отбора, някой с ясно разпознаваема черта, която сам е превърнал в своя запазена марка: мустаците, старият мотор, кучето, кафето от сутрин до вечер. Карикатурата е добра точно когато има какво да се преувеличи и това нещо не е болезнено.

Има и трети случай, в който отговорът е нито едното: когато поводът е тежък. За рисунка в памет на човек шаржът е неуместен, а карикатурата е немислима. Там се търси обикновен портрет.

Ако се колебаете, полезен е следният въпрос: чували ли сте човека сам да се шегува с това, което смятате да преувеличите? Ако да, карикатурата ще мине. Ако не, значи Вие ще сте първият, който повдига темата, и то на хартия, пред всички, които влизат в стаята.

Колега и началник: тук рискът е различен

Подаръкът за колега изглежда като безобиден повод, а всъщност е най-деликатният. Три причини.

Първо, човекът няма как да го скрие. Рисунката ще стои на бюрото или на стената в офиса и ще я гледат хора, които не са участвали в шегата и не знаят контекста.

Второ, при началник има разлика във властта. Онова, което между приятели е закачка, между служител и ръководител се чете като оценка. Дори човекът да се засмее, ще се засмее пред публика и няма избор.

Трето, тялото е лоша тема. Килограми, оредяла коса, ръст, нос: това са нещата, които карикатуристът инстинктивно хваща, защото са най-лесни, и точно те могат да обидят или засегнат. Ако все пак искате нещо по-остро от шарж за работно място, поискайте преувеличението да е в ролята, не във външността. Началник, затрупан до брадичката с папки. Колега с чаша кафе с размер на кофа. Счетоводителка, която укротява калкулатор с размер на пиано. Шегата остава, тялото не участва.

Каква снимка върши работа

Художникът работи с това, което му дадете. Няколко неща помагат осезаемо:

Лице отпред или на три четвърти, не в профил. Профилът крие половината от онова, което прави лицето разпознаваемо.

Равномерна дневна светлина. Снимка до прозорец е по-добра от снимка с ярко слънце отстрани. Тежката сянка изяжда едната половина на лицето и художникът трябва да я измисли.

Очи, които се виждат. Без слънчеви очила, без козирка, която хвърля сянка до носа.

Едър кадър. Изрязано лице от групова снимка обикновено е няколкостотин пиксела и от него не става нищо. По-добре е снимка, направена нарочно, дори с телефон.

Без разкрасяващи филтри. Тези филтри изглаждат точно чертите, върху които стъпва и шаржът, и карикатурата. Ако носът и брадичката са изгладени от приложението, рисунката ще прилича на всеки друг.

Без свръхшироко селфи отблизо. То вече е изкривило лицето по свой начин, обикновено носа, и художникът ще преувеличи изкривяването, а не Вас.

Ако искате цяла фигура, добавете още една снимка в цял ръст. Стойката, раменете и ръцете носят изненадващо много от приликата.

Как да формулирате поръчката

Напишете думата, която имате предвид, и я обяснете с едно изречение, защото ателието може да я разбира различно. „Искам истинска карикатура, с преувеличени черти" и „Искам ласкав портрет, който само леко подчертава" са две различни заявки и това спестява разочарование от двете страни.

После добавете три неща: кое да се преувеличи, кое да остане непокътнато и какъв е контекстът. Ако човекът е чувствителен на тема коса или килограми, кажете го изрично. Ако е рибар, кажете го, защото една въдица върши повече от три допълнителни лица в кадъра. По-добрите български страници за двата варианта на карикатура по снимка описват разликата предварително и показват примери за всеки от тях, което Ви спестява половината обяснения.

Преди да платите, попитайте две неща. Ще видите ли дигитална визуализация, преди нещо да се отпечата, и колко корекции са включени. Ателие, което рисува и печата, без да Ви покаже междинен резултат, Ви продава лотария. Попитайте също дали цената включва рамката и дали второ лице в кадъра се таксува отделно, защото при доста магазини крайната сума е чувствително по-висока от обявената в началото.

Накратко

Шаржът ласкае, карикатурата преувеличава. Българският пазар нарича и двете „карикатура" и продава предимно първото. Ако искате второто, кажете го с думи, посочете какво точно да се уголеми, дайте свястна челна снимка при дневна светлина и поискайте да видите визуализацията, преди нещо да влезе в печат.

И ако подаръкът е за някого от работата, изберете шарж. Шегата се изчерпва след месец, а рамката остава на стената години наред.